Theofilov, Ivan: В Александрия

В памет на К. Кавафис

С морето, по брега околовръст

лети асфалт в искрящи серпантини

и спира край мегдан от жълта пръст

и кафененца под чинари сини.

И в синкав здрач свещеното лице

на стареца-фелах мумийно свети,

а сухите му, лачени ръце

във кехлибарна дрямка са заети.

С димящи чашки в сребърен поднос

дете-слуга, със александров профил,

но с тъмен цвят, прекрачва дървен мост

и в уличка с лице на Мефистофел

(по-скоро мрачен коридор, огрял с превес

олющените бухалски мансарди)

люлее тънка фигурка със фес

и с каменна ръка подноса варди.

Дъхти задушно на колониал

и в изблиците пъстри на чаршия,

и в ъглите на мъртвия квартал

току се появя, току се скрия.

Да, много странно! Как от този ред

с търговските кантори в полумрака,

открил е път чиновникът-поет

към въжделената за нас Итака?