Alver, Betti: Есен (Sügis in Russian)

Aed kiirgab kollasest, maas püramiides
õlgmatil lasub üliküpsi vilju.
Üks naine hõbedaga tikit riides
lehmaja künnisele astub hilju.

Ta käel, mis tõrjub laubalt juuksekahlu,
on veidi tõmmu pähklikoorte varjund,
ning aimub, nagu oleks elu mahlu
ta jooma tropilises kliimas harjund.

Näol kuumad kiired, kuulatab ta: õhust
kui märguanne kajab linnu kriisk.
Ta tunneb, kuidas südasuve rõhust

veel hõõgub kehas iga verepiisk,
ent arglikuna elab juba vaimus
tal hangede ja suure rahu aimus.

Плодове презрели, капят залудо.
Градината пръска жълти искри.
Краварка с бродирана светла блуза,
на прага изправена, вдига очи.

Отмята къдрици над бялото чело –
с потъмняла от орехите ръка.
Житейски бури отстояваща смело,
тя и в тропик би живяла така.

Дава й знаци птичето ято,
парят лицето горещи лъчи.
Макар в разгара на късно лято,

стине кръвта. Зорко всяка капчица бди –
напряга сили, за да открие
онзи дух, с който тук отстояваме зимата.