Janík, Pavol: Do modra

Portre of Janík, Pavol

Do modra (Slovak)

Od rána sa neúnavne vrháme do modra,
ktorému chýba hranica medzi vodou a oblohou.
Do modra, v ktorom sa krížia plavebné dráhy rýb
s leteckými cestami vtákov.
Do modra, v ktorom pomalý pohyb lodí
pretínajú ligotavé trupy lietadiel.
Do modra,
ktoré nás silou vôle
sústavne vrhá späť na piesočnú pláž
spolu s ostatnými predmetmi navyše,
spolu s mŕtvymi telami rýb, krabov a medúz,
spolu s útržkami vodných rastlín,
drobnými kamienkami,
vrchnákmi od coca-coly,
spolu s pokrčenými papierikmi
uzavretými vo fľašiach od lahodných nápojov.

Čítame stále odznova
a zo všetkých strán
tie listy bez písmen,
dokonale vybielené životodarným slnkom,
ktoré dobre vie, komu dať príležitosť a komu nie.

Čítame listy bez písmen
a zmrazujúco im rozumieme.
Čítame listy bez písmen,
oplakané spenenými vlnami,
z ktorých pochádza život,
zvuk, farby a bohyne.

Potomkyne bohýň dnes obývajú
nekonečné riviéry celého sveta.
Vyznávajú nahotu
a bohovské motorové člny, autá, pláže, apartmány,
hudbu, filmy
a predovšetkým bohovských mužov.

Pri zmrzlinárskom stánku
som sa do jednej z nich už po stý raz bezhlavo zamiloval.

Nezáleží na tom,
ale bola to tá,
s ktorou ma spája zopár zážitkov, spomienok
a niekoľko detí.
Zaľúbil som sa do nej celkom
a bezo zvyšku.

Zo zmrzlinárskej búdky
sa na nás pri tom usmievali nahé plagátové dievčatá
a portrét štátnika
v bielej admirálskej uniforme
na modrom pozadí,
ktoré práve tak dobre mohlo byť vodou ako oblohou
a v ktorom sa práve tak dobre mohli pohybovať
atómové ponorky ako prúdové lietadlá
a neónové ryby práve tak ako dúhoví vtáci.



Uploaded byRépás Norbert
PublisherSlovenský spisovateľ, Bratislava / Edícia Nová poézia
Source of the quotationDo videnia v množnom čísle, ISBN 80-85543-00-1
Bookpage (from–to)38-39
Publication date

В синьо (Bulgarian)

От ранна утрин си губим времето в синьо,
на което му липсва границата меджу вода и небе.
В синьото,
в което се кръстосват плавателните пътища на скъпите риби
със самолетните пътища на пътиците.
В синьото, в което бавният ход на параходите
се пресича от блестящите корпуси на самолети.
В синьото,
в което със силата на волята
ни хвърля обратно на плажа
заедно с останалите предмети в повече,
заедно с мъртвите тела на рибите, раците и медузите,
заедно с парчетата водни растения,
с дребните камъчета
и капачките от кока-кола,
заедно със смачканите хартийки,
затворени в бутилки от приятни напитки.

Четем все наново
и от всички страни
писмата без писмена,
идеално изблени от животворнoто слънце,
което знае добре кому да даде или не възможност.

Четем писмата без писмена
и замразни ги разбираме.
Четем писмата без писмена,
изплакати от разпнените вълни,
от които произхождат животът,
звукът, цветовете, богините.
Потомките на богините днес обитават
безконечните ривиери по целия свят.
Показват голотата си
и божествените моторни лодки, коли, плажове, апартамети,
музика, филми
и преди всичко божествените мъже.

При павилиончето за сладолед
се влюбих безумно за стотен път в една от тях.
Не е толкова важно това,
но тя беше тази,
с която ме свързват няколко преживявания, няколко спомена
и няколко ни деца.
Влюбих се в нея толкова силно
и безгранично.

От павилиончето за сладолед
ни се усмихваха голи плакатни момичета
и портретът на държавника
в бяла адмиралска униформа
на син фон,
който точно така добре би могъл да бъде и от вода или небе
и в който точно така добре биха могли да се движат
атомни подводници и свръхзвукови самолети,
неонови риви и птици с цветове на дъга.



Uploaded byRépás Norbert
PublisherУзнателство БЕЗСМЪРТНИ МИСЛИ, София
Source of the quotationТеатър Живот, ISBN 954-90168-4-6
Bookpage (from–to)32–33
Publication date

Related videos


minimap