Janík, Pavol: По-мъдрият за твоята смърт (Múdrejší o tvoju smrť Bolgár nyelven)

(Miroslavovi Válkovi)

Korene vrastajú do zeme ako rakvy,
operní speváci
zvukomalebne kloktajú na javisku,
búrka ženie vlny na breh kaluže.

To všetko v prvom okamihu
po zabudnutí na objavenie Ameriky.

Na dne svojej duše
si každý opravuje vlastný Titanic.

Nočná obloha sa sype na zem
ako trblietavý sneh.

A mŕtvi zostávajú s nami,
nemí ako výčitky.

(На Мирослав Валек)

Корените се впиват в пръстта като ковчези,
оперни певци
звукоподрьжателно заекват на сцената,
бурята гони вълни по калния бряг.

Всичко това е на пръв поглед само
след забраната за откриването на Америка.

На дъното на душата си
всеки спасява своя Титаник.

Нощното небе се изсипва върху земята
като блестящ сняг.

Мъртвите остават завинаги с нас,
неми като нашето угризение