Theofilov, Ivan: Старият Пловдив

Твоите древни етажи са между звездите.

Сини магаренца пасат тишината наоколо.

Римската улица слиза край сватбени свещи.

Вик от плътта на жена се обажда в часовника.

Лягат лилави еснафи в дълбоките къщи,

чуват прасето, кокошките , влака и мишката.

Мракът изгрява със чувствени, бързи зеници.

Литва с дъха на комина венчалното було.

Сини магаренца тичат по лунните покриви.

С облак излитат светии от белите църкви,

с кървави агнета срещат венчалното було.

Гледат с янтарни очи леопарди от портите.

Между чемшири вакханки с атлазна превръзка

с бронзови кани разливат ухаещо миро…