Theofilov, Ivan: The Old Town of Plovdiv (Старият Пловдив in English)

Твоите древни етажи са между звездите.

Сини магаренца пасат тишината наоколо.

Римската улица слиза край сватбени свещи.

Вик от плътта на жена се обажда в часовника.

Лягат лилави еснафи в дълбоките къщи,

чуват прасето, кокошките , влака и мишката.

Мракът изгрява със чувствени, бързи зеници.

Литва с дъха на комина венчалното було.

Сини магаренца тичат по лунните покриви.

С облак излитат светии от белите църкви,

с кървави агнета срещат венчалното було.

Гледат с янтарни очи леопарди от портите.

Между чемшири вакханки с атлазна превръзка

с бронзови кани разливат ухаещо миро…

Your ancient floors float among the stars.

Blue donkeys graze the silence around.

The Roman road leads down along matrimonial

chandeliers.

A cry out of woman's flesh calls in the clock.

Violet-colored philistines go to bed in the deep

houses,

they hear the pig, the hens, the train, the mouse.

The darkness dawns with quick sensual pupils.

The bridal veil flies away with the chimney's breath.

Blue donkeys run on the moonlit roofs.

Saints take off in a cloud from whitewashed churches,

with blood-soaked lambs they welcome the bridal veil.

Leopards gaze with amber eyes from the doorsteps.

Among box trees bacchantes with satin bands

pour fragrant myrrh out of bronze rhytons ...