Alver, Betti: Arbujate aegu 1.

Teispool metsi, teispool järvi,
teispool rabasid, mis roostevärvi,
teispool merd, kus murdub mõtte tüür -
          kerkib müür.
Teispool müüri
          mitte keegi
          meile laternat ei süüta.
Üle müüri
          mitte iial
          meid ei hüüta.
Müüri taha
          ükski värav
          meid ei vii.
Sinna, sinna
lendab
luule
läbi öö ja ärkab üles
          musta ummikmüüri
          unest
                    Uue Looja
                    süles.

Отвъд горите, над езерата,
сред оранжа лек над блатата,
през моретата носена с мисълта –
          се издига стена.
И се набива в очи –
          над стената -
          незапален фенер – стърчи!
И не за доброто –
          нещо и някога -
          ще съзре тук окото.
Стена – ни врати,
          ни прозорец,
          нищо!
И тъкмо натам
лети
песента.
На нощта ще отвърне –
          пред камъка тъмен -
          с унес,
                    Създателя свой
                    обгърнала.