Alver, Betti: Хроника (Kroonika in Russian)

Meie suguvõsa vapil
seisis torupill ja nuga.
Paristajad, rehepapid
olid minu esiisad,
laisad kündjad, kanged kütid,
topsisõbrad, vihas visad,
nii et viin ja verejuga
pritsles segi meie hütis.

Surid türmis, monopolis,
laadakaklejate jõugus.
Minu vanaisa oli
uhke kotkas kaarnakarjas:
tõllad roomasid kui tõugud,
torne tõusis kirdes, kagus,
kui ta kõrgel majaharjal
katusele sindleid tagus.

Vanaema, pooldist pime,
kraapis rikkust, müütas-ostis,
pidas sõprust saatanaga,
kuni poos end voodiposti.
Tema lapselaps käib aga
priiskajate kõrgis killas,
röövib igalt hetkelt imet,
kuigi ta kõik tuulde pillab.

Родов герб с отпечатани
гайда и нож остър.
Дедите ми – селяците,
зидари, орачи – в ковачница,
желязо дори смилат. На чашка –
благи приятели. В гняв –
с кръв и вино – еднакво -
хижата си измиват.
Народ жилав!

Моряха го по затвори. Но дядо ми
не търпеше оковите –
бяла врана сред разбунено ято.
Каретите на ония пълзяха –
гъсеници по лист сочен.
А нашите - кулите им градяха,
с чукчета набиваха плочи,
увиснали по ръба на стряхата.

Баба обичаше да се старае –
“бели парици за черни дни” – премного.
Даже с дявола се сродяваше!
Додето предаде дух Богу.
Нейният внук обаче,
на компании е душата.
Келепир да хване – не трогва го,
ни минало, нито сегашно.