Alver, Betti: Послание (Läkitus in Russian)

Kui homme-ülehomme vajaks
kottpime öö
sind
eluande
alandajaks -

 või käsib äkki
 uus aastasada
 sind
 kivikõrbes
 kummitada –

ja sina, sina
kui äraneetu
viid elusõna
läbi aja –

 siis meenuta ka meid.
 Siin tähel
 sa oled lummatud.
 Ja luuletaja.

Когато потрябва днес-утре,
в бездънната нощ
ти самият
своя дял от живота
надълбоко да спуснеш –

 внезапно и страшно,
 от столетие ново тласнат,
 ти самият,
 в пустинята каменна даже
 прехласнат,

 само ти
 от вечност белязаният,
 пренеси словото живо
 от епохи отминали

и не забравяй за нас.
Дори сред звездите
ти - прокълнатият -
поет си сега
и завинаги.