Alver, Betti: Lõppude lõpuks

Lõppude lõpuks polegi vajalik
Olla keegi või miski –
Veena magedaks lahtub kõik asjalik,
Mõte on kangem kui viski.

Surrakse rasva, surrakse palata
Higis, hirmus ja roojas,
Aeg-ajalt mõningaid pronksi valataks,
Mille eest kaitsku meid Looja.

Hämarast orust kummituv avastus
Lämmatab mõtte hiljem või varem.
Valeta, mis minu ajus lavastub,
Uni saab lõppude lõpuks veelgi parem.

В края на краищата, не е нужно
да бъдеш величие.
Като вода – нахлувай шумно
и с ум – замайващо силно уиски.

Дали ще рухнат всички творения
в мръсотия, пот и газове?
Отливаш си идол – от време на време,
да измолиш: “Бог да пази!”

Кълбят се в мъглата видения –
мисълта ги оборва скептично.
Но илюзиите – по мое мнение –
насън са още по-ексцентрични.