Alver, Betti: Сълзите капят горещи (Raskelt valgub vaha in Russian)

Raskelt valgub vaha üle lühtri vase,
peeglis tuhmid varjud, minu valge ase.
Laman laastukotil, ihust soojus hajund,
sinkjad sõrmed rinnal, huuled aukuvajund.
Naabreid, sugulasi täis kõik seina-ääred,
lell on jälle purjus, tädil tursund sääred.
Trepil kerjalapsed söövad mett ja marju,
keegi hulkur tummalt hoidub ukse varju.
Tema silmist vargsi pisar rohtu nõrgus.
Rumal! küllap ükskord saame kokku põrgus.
Kui ent pole troosti siin su süngel tujul,
tulen sinu juurde valge kassi kujul.

Тежко се стича восък по свещите.
В огледало отвъдно се взирам вещо.
На смъртното ложе – от глава до петите,
ръцете ми скръстени, устните свити.
Съседи, роднини – покрай стените.
Чичо – пиян. Леля – с нозе подбити.
Бедни дечица хапват медец и жито.
Просяк един зад вратата надява се скрито.
Сълза от окото му плъзва се тайно –
що за глупост велика! Все ще се срещнем с теб – в ада навярно.
Ако все тъй унил си и нямаш мира,
в белия кон* – късмет и утеха – ще ме откриваш.

 
* В Естония съществува поверие, че да срещнеш бял кон е добра поличба. В оригинала valge kassi – бяла котка, противоположно на черна, “за добро”. /Б.пр./