This website is using cookies

We use cookies to ensure that we give you the best experience on our website. If you continue without changing your settings, we'll assume that you are happy to receive all cookies on this website. 

Janík, Pavol: Ex offo

Portre of Janík, Pavol

Ex offo (Slovak)

Každý deň beriem do ruky pero
s obavami, že celkom nadarmo.
Nad papierom sa zaťahujú mraky úradovania
ako ťažké nepriehľadné závesy.

Nastáva dokonalá
neónmi vysvietená
kancelárska tma.
Nevidno v nej nič zo života
okrem lacného erárneho nábytku,
rôzne naladených tvárí kolegov
a vždy rovnakej strechy susedného domu.
A k tomu, aby sa nepovedalo,
kúsok oblohy,
súkromný kvetináč
a telefón, ktorý nás zdanlivo spája so svetom.
Ale my dobre vieme,
že nás spája iba s ďalšími kanceláriami.
Treba podotknúť,
že aj to iba vtedy, keď nie je pokazený.
Čo sa nám už dávno nestalo.

Nevidíme nič
a nevieme o ničom.
Nevieme nič o tom,
že na dennom svetle
sa na povrch húževnato derú nové pramene,
zo všetkých otvorov zeme
tryská záhadná voda.
Číra a spravodlivá,
odmeriavajúca čas
a ostatné miery nášho života,
úpenlivo hľadajúca cestičky pre návrat do zeme.

Z oblohy náhle zlietajú vtáci,
lietadlá, kométy a iné nebeské predmety.
V galériách padajú obrazy zo stien
a sochy z podstavcov.
Niečo sa deje.
Dačo sa začalo.

Modrým atramentom
si značím tep,
počet mŕtvych, výšku spôsobených škôd,
medzimestské telefonáty a prerušenia pracovnej doby.

Viem, že túto báseň dostanem k náhrade,
alebo si ju odpracujem v deň pracovného pokoja
po predchádzajúcom súhlase zamestnávateľa.



Uploaded byRépás Norbert
PublisherSlovenský spisovateľ, Bratislava / Edícia Nová poézia
Source of the quotationDo videnia v množnom čísle, ISBN 80-85543-00-1
Bookpage (from–to)07-08
Publication date

Ex offo (Bulgarian)

Всеки ден вземам в ръка перото,
страхувайки се, че е съвсем напразно.
Над листа се сгъстяват облаците
на служебните задължения
като тежки непрогледни завеси.

Настъпва окончателно,
от неоните осветена,
канцеларска тъма.
Не виждам в нея нищо от този живот,
освен евтините държавни мебели,
различните лица на колегите
и вечно едни и същите стрехи на съседските къщи.
И към това
къс небе,
нечия лична cаксия
и телефон, който привидно ни свързва със света.
Ние обаче много добре знаем,
че ни свързва само с други канцеларии.
Трябва да се отбележи,
че и това става само когато не е развален.
Което отдабна не ни се е случвало вече.

Не виждаме нищо
и нищо не знаем.
На знаем нищо за това,
че на двевната светлина
излизат на повърхността настойчиви нови извори,
от всички отверстия на земята
избликва загадъчна вода.
Чиста и справедлива,
измерваща времето
и останалите измерения на живота,
умолително тъpсеща пътечки за връщане към земята.

От небето внезапно се спускат птици,
самолети, комети и други небесни тела.
В галериите падат картините от стените
и скулптурите от пиедесталите.
Нещо става.
Нещо започва.

Със синьо мастило
отбелязвам своя пулс,
броя на мъртвите, степента на нанесените вреди,
междуградските телефони и прекъснатото работно време.

Знам, че това стихотворение ще получа като награда
или ще го отработя в почивния ден
с предварителното съгласие на работодателя.



Uploaded byRépás Norbert
PublisherУзнателство БЕЗСМЪРТНИ МИСЛИ, София
Source of the quotationТеатър Живот, ISBN 954-90168-4-6
Bookpage (from–to)26-27
Publication date

Related videos


minimap