Theofilov, Ivan: In Alexandria (В Александрия Angol nyelven)

В памет на К. Кавафис

С морето, по брега околовръст

лети асфалт в искрящи серпантини

и спира край мегдан от жълта пръст

и кафененца под чинари сини.

И в синкав здрач свещеното лице

на стареца-фелах мумийно свети,

а сухите му, лачени ръце

във кехлибарна дрямка са заети.

С димящи чашки в сребърен поднос

дете-слуга, със александров профил,

но с тъмен цвят, прекрачва дървен мост

и в уличка с лице на Мефистофел

(по-скоро мрачен коридор, огрял с превес

олющените бухалски мансарди)

люлее тънка фигурка със фес

и с каменна ръка подноса варди.

Дъхти задушно на колониал

и в изблиците пъстри на чаршия,

и в ъглите на мъртвия квартал

току се появя, току се скрия.

Да, много странно! Как от този ред

с търговските кантори в полумрака,

открил е път чиновникът-поет

към въжделената за нас Итака?

In memory of C. Cavafy

With the dazzling sea promenade around,

the asphalt flies by in sparkling serpentines

and stops by a square of yellow clay

with coffee shops under bluish plane trees.

In the violet twilight the sacred face

of the old fellaheen shines like a mummy's,

his varnished lanky arms

engaged in amber doze.

Steaming cup of coffee on silver tray,

a servant child with Alexander's profile, but

dark-complexioned, strides across a wooden bridge

and, Mephistopheles-faced, enters a back street

(more a dark passage pouring light on

a shattered owl's mansard),

swings his lean, fez-crowned silhouette

and with rock-steady hand safeguards the tray.

Stale breath of colonial goods

in the motley outbursts of a market,

and in the corners of the dead quarter

I alternately appear and disappear.

Really, it's very strange: How come

that from this row of dark merchants' shops

the poet-civil servant made his way

towards the Ithaca we yearned for.