Theobaldy, Jürgen: СВЕТЛИНА (Licht Bolgár nyelven)

Als ich den verdorrten Hang 
hinabstieg durch den Staub,
der Bus war weg, vorbei
mit festgeklemmten Türen,
sah ich die Insel treiben
weit im Dunst, kein Laub,
ich sah das Wasser funkeln
durch Geschlossenheiten
von Stille, Licht und Nachmittag,
ich sah die Wellen, 
aufgeblättert sacht vom Wind.

Der Sommer ging und blieb
in diesem Augenblick
noch für ein nächstes Jahr.
Ich ging, ich stand, war da
und hatte nichts dabei,
kein Brot, kein Wasser,
keinen Beutel Trauben,
nur diesen Anblick,
dieses fernenleichte Blau
in Räumen, in den Augen.

Когато слязох през прахта
по изсъхналия склон,
автобусът бе си тръгнал, мина
със залостени врати,
видях как островът изчезва
надалеч в омарата, без зеленина,
видях водата да искри
през плътността
на тишина, лъчи и следобяд,
видях вълните,
ласкаво разлиствани от вятъра.

Лятото си тръгна и застина
в този миг
за друга, следваща година.
И аз си тръгнах, но стоях, бях там
и нямах нищо,
хляб, дори вода,
или торбичка грозде,
само тази гледка,
тази тъй далечна, лека синева
в пространството, в очите.