Едва ли има нещо по-естествено от това да мразиш природата. Но хората не го разбират поради шантавите си възгледи. Мнозина например смятат, че този свят се управлява от дявола. Както казват някои от древните, той видял Божието царство и се опитал да направи нещо
подобно. Дяволът е жалък имитатор, по техните собствени думи. Обаче не напълно бездарен, казват те, а също и много жесток. Но всичко това са врели-некипели. Други пък смятат, че светът е на Господ. Ако е така, то Той не е онзи, за който го мислят, а само някакъв експериментиращ идиот. И това са врели-некипели. Но ако не е нито едното, нито другото, тогава какво ще е? – би попитал някой. Това е глупав въпрос. Ето какво: светът е просто дело на безумната природа. Затова именно изглежда такъв, понеже е тъкмо нейно дело. Тя е абсолютно безумна, въплъщение на хаоса, игра на слепия случай. Аз изпитвам към природата дълбока омраза. Да, така е! Ако има нещо, което наистина да мразя дълбоко, това е природата. Има ли нещо по-безкрайно енергично, по-обилно плодовито и в същото време по-безумно от нея? разбира се, че не! Ако природата бе взела човешки образ и се разхождаше по улиците на Севиля, отдавна да е затворена като опасен луд, а може би дори и изгорена от Инквизицията. Тя би била разбира се от женски пол, раждаща деца през пет минути, смеейки се и поскачайки в същото време, и оплождана без видим причинител, сякаш от самия вятър. Да, природата е абсолютно безумна!
Но тъкмо тя е родителката на света. Не дяволът или Господ, не някой зъл гений или експериментиращ идиот, още по-малко добрият Бог, а просто една безумна, изтъкана от случайности, всесилна, всесляпа и хаотична природа. Като на медицинско лице, на мен всъщност ми отива да мисля така. Но това значи само, че съм попаднал на мястото си, защото аз действително и дълбоко изповядвам гореописаните възгледи.
Името ми е Гимараеш да Силва. Да Силва впрочем е измислица, понеже благородническата титла кара хората да обръщат повече внимание на това, което казваш. Пък и доктор Монардес искаше да променя по подобен начин името си, за да може без притеснения да ме представя като
свой асистент. „Това е моят асистент Да Силва“ – казва сега д-р Монардес и така наистина звучи по-добре. Понякога той дори ме представя като „доктор Да Силва“. Аз, разбира се, все още не съм доктор – макар че се надявам някой ден да стана, – а само помощник и ученик на д-р
Монардес. Между другото той никога не казва, че съм португалец. В Севиля е срамно да си португалец. Смята се, че португалците миришат лошо, разнасят малария, понеже идват пеш през блатата около града, постоянно се представят за случайно попаднали в Севиля благородници и гледат да излъжат всеки, който могат, за дребни суми.
„Аз съм – казва – Жоао да-еди-кой-си, идвам да купя изгодно едно парче земя в Пеняна“ или „да строя кораб в Кадис“. После почва да се прави на глупав, тъй че ти да се излъжеш и да решиш да се включиш в начинанието, обикновено много евтино и с голяма изгода, а после той
изчезва с дукатите. Любопитното тук е, че всеизвестната изкусителна сила на парите завърта ума на този, който ги дава – сравнително рядък и интересен случай, изградил благополучието на множество мошеници, например собствениците на игрални къщи, – понеже ако бе запазил
поне малко присъствие на духа, той би се запитал защо някой ще идва да купува земя или да строи кораб в Испания при положение, че в Португалия това е много по-евтино. Но явно хората престават да мислят в подобни случаи.
Поради това Севиля е пълна с фалшиви разписки от португалци. Дори д-р Монардес има една.
