Theofilov, Ivan: Ortamezar* (Ортамезар in English)

На Васил Урумов

Кварталът

със заселени провинциални дворчета,

в съседство със горещите бостани,

долапите, въртящите се кончета;

с унесените боклукчиви улици - и

омагьосаната

                     самовластна

                                           църква.

Кварталът с турски бит и

синагога -

Палестината чудесна на евреите

с дюкяни,

в които има:

      дъвка,

            леблебии,

                      небет-шекер,

                            хрущящи карамели.

Кварталът със страха и със страданието,

където денем светеха звезди

(тъй както в житията на светците)

по пардесютата на бедните евреи;

с акцията за избиване на гаргите,

с въздушните тревоги и тунелите,

с огромните очи на мойто детство...

Застреляха на керемидите ни Сами

на чичо Яко, брат на Бека и Естер,

червенокосите близначки. След това

узнахме, че е нарекъл Ангел...

И този кървав и притихнал ангел

бе кацнал върху покрива на къщата ни.

Баба ми се кръстеше.

И аз видях да преминават

спасените от акцията гарги.

Сияеше великолепен залез! Баща ми промълви:

- Язък! - В прозореца

на Якови гореше свещник

със седем пъстри свещи.

           Беше Пасха.

To Vassil Urumov

The neighborhood

with its shady provincial courtyards

next to the hot watermelon fields,

the draw wells with circulating horses,

with drowsy shabby streets and

its enchanted

                     autocratic

                                      church.

The neighborhood with Turkish customs

and a synagogue.

Wonderful Palestine of the Jews

with small shops

that sell:

             chewing gum,

                   baked chickpea,

                              nebet-sheker,

                                      crunchy caramels.

The neighborhood with fear and suffering,

where stars were shining in broad daylight

(as in the lives of saints)

on the coats of poor Jews;

with the crow extermination project,

with the air raids and the bomb shelters,

with the big eyes of my childhood ...

They shot, on our tiled roof, Sami,

uncle Jacob's son, brother of Becca and Esther,

the red-haired twins. Later we heard

that he called himself Angel ...

And this blood-stained and meek angel

perched on the roof of our house.

My grandmother made the sign

of the cross. And I saw the crows that

had survived the cleansing operation.

The sunset was glorious! My father whispered:

– What a pity! In the Jacobs'

window a Hannukah with seven

versicolored candles was burning.

            It was Passover.

* Ortamezar is the old Jewish and Turkish neighborhood in the town of Plovdiv.